Скъпи сънародници в България и по света,
най-сърдечно ви поздравявам с най-големият ни празник - денят на свободата Българска, която днес навършва 140 години!
Пожелавам на всички ни много здраве и любов, вяра в силата на българския ни дух и нестихващи патриотичност и ентусиазъм, които да ни водят към по-добър и мирен живот!
Надявам се в този ден всеки да е свел поне за миг глава в памет на онези сред предците ни, които са загинали за свободата на България и да е почел тяхната саможертва. Без тях днес едва ли щяхме да имаме този най-безценен и стоящ в основата на човешкото ни съществуване дар - свободата!
Да бъдем благословени и с нами Бог!
Честит празник, БЪЛГАРИЯ
Странджата дойде в умиление и като вдигна чашата си с разтреперена ръка, каза развълнувано: — Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът… Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи... Имот ли искаме, или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко. … Братя, няма защо да жалим. … Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да загина. … Народ без жертви не е народ. … Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода. И ще загинем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!…
най-сърдечно ви поздравявам с най-големият ни празник - денят на свободата Българска, която днес навършва 140 години!
Пожелавам на всички ни много здраве и любов, вяра в силата на българския ни дух и нестихващи патриотичност и ентусиазъм, които да ни водят към по-добър и мирен живот!
Надявам се в този ден всеки да е свел поне за миг глава в памет на онези сред предците ни, които са загинали за свободата на България и да е почел тяхната саможертва. Без тях днес едва ли щяхме да имаме този най-безценен и стоящ в основата на човешкото ни съществуване дар - свободата!
Да бъдем благословени и с нами Бог!
Честит празник, БЪЛГАРИЯ
🌹🌹🌹
„… Братя, няма защо да жалим. … Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко.“
Странджата дойде в умиление и като вдигна чашата си с разтреперена ръка, каза развълнувано: — Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът… Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи... Имот ли искаме, или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко. … Братя, няма защо да жалим. … Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да загина. … Народ без жертви не е народ. … Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода. И ще загинем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!…
из "Немили-недраги" от Иван Вазов (повест, 1883)
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen