Феникс - символ на вечния живот

Феникс - орел в огнено и златно, синя чапла и златна птица.
Феникс - съществото, което умира в огън, за да се роди отново.

Откъде идва митът за тази птица? Предполага се, че първо се е появил в Египет.
Древните египтяни са смятали, че с викът на така наречената “птица Бену” е започнало времето – затова и била бог на времето и неговите разделения - години, месеци и т.н. Освен това точно тази птица първа се появявала на островите на Нил след ежегодишното му разливане като първия живот, който се появява след яростта на реката, което пък я правело симол на обновяването и прераждането.
Бену била душата на бог Ра, бога на слънцето и била символ на това как след всеки залез то се ражда отново. За египтяните птицата била във формата на синя , сива или бяла чапла.

Персийският феникс, наричан хума, е добро и състрадателно животно. Той обединява в себе си мъжкото и женското начало, като единият му крак и едното крило са на мъжка птица, а другите – на женска. Освен това птицата е символ на щастие – ако сянката й падне върху някого, това значи късмет и божествена благословия; ако пък кацне върху човек, този човек ще бъде крал.

В руския (и българския) фолклор има едно създание, много приличащо на феникса – това е жар-птицата или златната птица. Нейните цветове са червено, оранжево и жълто и тя свети като клада.
Дори само едно нейно перо може да освети цяла стая, ако не е покрито. Обикновено, когато се появи в някоя история, точно тази птица е целта на героя, било защото носи късмет и младост, било защото краде златните ябълки на краля.

И най-после, може би най-добре познатата разновидност на птицата – фениксът достигнал до нас чрез писанията на гръцки автори. Той е голям, с вид на орел, а перушината му е алена и златна. Живее в Арабия, до един хладен кладенец, и всяка сутрин богът на слънцето се спира, за да послуша песента му.
Съществува само един такъв феникс и на края на живота си - дълъг от 500 до 12 994 години, той построява клада и изгаря на нея. След три дни птицата се преражда и излиза от пепелта.

Фениксът е използван и от най-известната фентъзи авторка днес – Дж. К. Роулинг – в нейната поредица “Хари Потър”. Там фениксът е голяма и красива птица с огненозлатно оперение, която някои магьосници държат като домашен любимец.

Фениксът е умен – може би колкото човек, притежава различни магически свойства - да носи огромни товари, да изпраща съобщения чрез перушината си, да лекува рани чрез сълзите си и – в петия филм – да се телепортира и на края на живота си изгаря и се възражда от пепелта. Тази птица е изключително предана на господаря си и би направила всичко за него, а когато Албус Дъмбълдор умря, точно неговия феникс го оплака и точно чрез песента му всички тъжащи усетиха как им олеква.

Но независимо дали е персийски мит или модерно фентъзи, независимо дали е златен или лилав, фениксът навсякъде задържа едно свое свойство – той е символ на прераждането и огъня, на вечния живот.

Светът е толкова голям, че всичко случило се някога е възможно.
И май наистина няма какво да ни учуди - нищо не е изключено, никой не е застрахован от невъзможни неща.

Понякога изгаряме от чувствата си, понякога сме изпепелени от хорската омраза и безпътие, но много е важно да умеем да възкръсваме отново за живот - хей така - напук на другите, напук на себе си, напук на самият живот! Като феникс!

Фениксът е митологична огнена птица, която за древните египтяни била свещена. За него се казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица с красиви златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо от канелено-кафяви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото изгарят с буйни пламъци и стават на пепел, от която се ражда новия феникс. Той балсамира пепелта на стария феникс в яйце от смирна и го занася в Хелиополис (на гръцки градът на Слънцето), намиращ се в Египет.

Символизираща безсмъртието, възкресението и живота след смъртта, в древногръцката и египетската митология се свързва с бога на слънцето, а в китайската митология е символ на висша добродетел и изящество, на сила и просперитет. Славяните я наричат жар-птица и вярват, че тя е вестител на божествената воля.

Фениксът се асоциира с числото 0 и с елемента Огън, а знакът му е затъмненото слънце.

ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ

Според гърците Фениксът живее в Арабската пустиня близо до студен извор. Всяка сутрин на зазоряване, богът на слънцето спира колесницата си, за да послуша красивата песен на птицата, докато тя се къпе в извора. Един единствен Феникс съществува в даден момент. Когато птицата усети, че смъртта и наближава, веднъж на всеки 500 до 1461 години, тя си прави гнездо от ароматно дърво и се самозапалва в него. Огънят я поглъща и тя изгаря.
Нов Феникс се ражда от кладата. Той съхранява пепелта на предшественика си в яйце от смирна и го занася в Хелиополис - Града на Слънцето, върху олтара на слънчевия бог. Така Фениксът остава завинаги безсмъртен. Като египетския бог Ра и гръцкия Аполон...

Гърците твърдят, че фениксът живее в Арабия, близо до един кладенец. Сутринта той се окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница, за да го слуша.

Легенди за феникс се срещат в египетската, старогръцката, римската, китайската, арабската и митологията на северноамериканските индианци.

Гръцкият феникс сякаш е най-класически, затова започвам с него. В гръцките и римски легенди фениксът е символ на безсмъртието и възкресението. Асоциира се с Аполон/Феб. "Феникс" на гръцки е червен. Описват го подобен на паун или на орел. Древните гърци са вярвали, че той живее в Арабия. Всяка сутрин в зори той пее прекрасна песен, толкова хубава, че даже Слънцето /Хелиос спира, за да слуша. Фениксът е уникален, може да има само една птица, което го прави, много самотен. Не се размножава, защото за появата на нов феникс е нужна смъртта на първия. Когато почувства, че наближи краят му , той построява гнездо от най-благоуханна дървесина, запалва го и изгаря в собствените си пламъци. От пепелта се ражда нов феникс, млад и силен. Той събира пепелта на предшественика си в яйце от смирна и отлита до града на слънцето, Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето.

В египетската митология това е птицата Бену. Това била свещената птица на град Хелиополис, с блестящи червени и златни пера, отъждествявана с чаплата. Бива наречена Феникс по-късно от гърците. В Хелиополис смятат, че Бену живее на Бен-бен и я почитат заедно с Ра и Озирис. Тъй като смятат, че в Хелиополис, града на слънцето, е започнало сътворението, вярват, че Бену се е сътворила сама от огъня, който гори на върха на свещеното дърво/върба. Тук ми се губи нещо, ако някой се сети за повече подробности, че книгите ми не са ми под ръка. Слънцето изгрява под формата на Бену и се подновява всяка сутрин. Ето го пак основния мотив...Освен "душата /ба/ на Ра", Бену е и олицетворение на Озирис и казват, че излиза от сърцето му, като жив символ на бога. В книга на мъртвите има формули за превръщане на покойника във Великата Бену.

Херодот е записал, че Бену, появяваща се на 500 години, идва от Арабия, носейки на гърба си яйце от смирна, което съдържа пепелта от тялото на родителя й. Яйцето е подобно на яйцето на Геб, което лежало на първичния хълм и родило слънцето. Когато Бену остарее, построява гнездо от ароматни клонки в свещеното дърво, ляга в него и умира. Плиний, ако не се лъжа, разказва, че от тялото й излиза малък червей, който се превръща в птица и Бену се преражда.

Венера е наричана "звездата на кораба на Бену-Озирис".

При американските индианци има легенда за такава птица.

И накрая, в религиите - според юдаизма, когато Ева изяла забранения плод, тя завидяла на безсмъртието и чистотата на другите създания в градината и успяла да ги убеди да ядат от плода и да станат като нея, всички, с изключение на феникса /Milcham на иврит/. Господ го възнаградил, като го поставил в опасан с високи стени град, където той може да живее необезпокояван 1000 години и в края на тези 1000 години изгаря и се възражда от яйце, което се намира в пепелта.

Една вариация на тази легенда казва, че на края на 1000 годни тялото на феникса става малко, без пера, като на малко птиче и после пак пораства до голяма птица. Но и в двата варианта, Ангелът на смъртта не може да го достигне.

В християнсвото по различни начини фениксът се смята за символ на Христос. В Средновековието се смята, че фениксът се възражда от мъртвите след 3 дни. Често, като емблема на Христос, фениксът се изобразява редом до палмово дърво /което също е символ на възкресението/ или носещ палмова /символ на триумфа над смъртта/ или маслинова клонка /символ на божия покой/.