Рожденият ден на Йони, или нека празниците да не свършват

По средата на пътя на житейската наша съдба, 

щастлива съм, че ти си до мене и че Господ ни събра.
От твоя смях щастлива съм, от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки, ухаещи на пролет,
от думите ти нежни, изречени с любов -
вечно да ги чувам, на всичко съм готова.
Ако сме двама в ада, дали ще разберем,
или че рай това е, със теб ще се кълнем?
Раят е, където се намираш ти.
Ти си ми реалност. Ти си ми един.
Ти си мъжка ласка, ти си топлина.
Обичам те такъв, какъвто си сега.
Недей да се променяш, ти слънчево момче.
Обичай ме, люби ме, изгаряй като мен.
В любовен пламък двама нека бъдем всеки ден,
да сме усмихнати и здрави, да се обичаме 

и още дълго време заедно празнуваме 

твоят ден рожден! 

Обичам те, Г.💖

На моята кръщелница Петра

Това е то, времето лети и не пита дали искаме да ни чака...
Преди осем години на днешният ден се роди едно малко, красиво момиченце, с пухкави бузки и големи, любопитни очички. Още от мига, в който я видях знаех, че за мен тя ще е много специална 😊 Не само, защото беше дъщеричката на най-добрата ми приятелка, но и защото само две години по-късно, имах честта да я въведа в тайната на Светото кръщение. Така се превърнах в нейната кръстница, а тя стана едно от моите деца, заедно с Криско - другото ми ангелче и кръщелниче. Тези двамата толкова много ги обичам и толкова са ми свидни, мили и добри, че не бих могла да си представя живота си без тях!

Благодаря на Бог, че макар да ми е отредил в този живот да нямам собствени деца, да си имам кръщелници, за които съм готова на всичко! Благодаря на мамите и татковците на Петра и на Криско, че избраха точно мен, за да ги съпровождам заедно с тях по пътя им и заедно да изживяваме всички радости и вълшебства на живота! Много ми е мъчно само за това, че дистанцията не ми позволява да ги виждам толкова често и да прекарвам повече време с тях на яве, а толкова би ми се искало да можех! Но и тази година ще наваксаме, когато се видим, обещавам! 😊А сега по същество.

Честит 8.Рожден ден, милa моя чаровнице, Петра! 

Пожелавам ти твоите детски дни да бъдат като от пъстра книжка с картинки - шарени, интересни и пълни с магия!
Вярвай в чудесата, в сбъднатите мечти и че доброто винаги побеждава!
Твори своя чуден свят и живей с усмивка, с топлите грижи и любовта на мама и тати и на всички, които те обичат!
Сега едва ли ще го разбереш, но когато порастнеш - със сигурност -
детството, миличко, е едно от най-големите съкровища, които ние хората притежаваме. Затова го пази в сърцето си завинаги и бъди здрава и безкрайно щастлива!
Нека Бог и твоите Ангели-пазители винаги бдят над теб! Аз също ще съм винаги край теб и на страж - отблизо или от далече, но винаги!

Обичам те много 💖
Твоята орисница - леля Ди

Щастлива съм, че отново мога да тичам!

Благодаря ти мили Боже за този прекрасен много студен, но слънчев ден и за тренировката на чист въздух!

Никак не съжалявам, че започнах да тичам отново, след дълго време застоял живот без активно движение, с много натрупани килограми в следствие не само на поредицата ортопедични травми, най-сериозната от които беше двойна дискова херния, но и след едно продължително и нечовешко хормонално лечение. И какво ли не направих, за да преустановя силните болки - безброй физиотерапии, масажи, компреси, кални бани, болкоуспокояващи балсами, непрекъснати инжекции с оптимизъм и позитивна настройка към всяко нещо, с което се залавях, но в крайна сметка нищо не ми помогна да се разделя с тези болки напълно, дори се появиха нови, други и още по-силни.

Честно да си призная, писна ми да слушам лекари, роднини и познати за това, колко много трябва да се пазя, да не правя спорт, да не вдигам тежко, да не се преуморявам с домакинска работа, да не седя продължително време седнала и т.н. През цялото това време дори ме беше обвзел страх да започна отново да се движа активно, което всъщност е в пълно раминаване с моята същност! А как само се молех да преодолея този страх!

И ето, че преди няколко седмици молитвите ми бяха чути и чудото се случи. Една сутрин се събудих с огромна енергия и желание отново да тичам навън, на воля, колкото си искам и да не се съобразявам с ничии съвети, освен с желанието на собственото ми тяло. Изпратих всички въпроси като този „Не те ли е страх, че ще си прецакаш гръбнака отново или че ще стане още по-лощо?” или „Не си ли доста луда на тази възраст да започнеш да тичаш отново, след като не е тайна, че можеш да си разбиеш коленните стави?“ на майната им, обух маратонките, облякох си екипа, включих Runtastick-a и хукнах с пълното съзнание, че не трябва да имам определени очаквания. Чувството беше невероятно и въпреки, че тичах с бавно темпо и правех по-често почивки с нормално вървене, ентусиазма ми се засили многократно. На следващия ден имах само лека мускулна треска, но никакви други болки. Направих си график за тренировките и си казах, че от сега нататък, на пук на всичко и най-вече на пук на ставните болки, няма да спра да тичам. Имам много да наваксвам и спешно се нуждая да разтоваря поне няколко излишни килограма, но няма да си поставям летвата нависоко. Не ми е нужно да се меря с някого или с нечии резултати. Нужно ми е да се чувствам по-добре, да нямам болки и просто да се движа активно така, както искам аз.

Повечето хора предполагат, че бягането опустошава телата ни и след време ще трябва да ни сменят колената или да се движим в инвалидни колички, заради нашите болни от артрит стави. На това място ще обясня малко повече за артрита и по-специално за остеоартрита.
Остеоартрита е най-честата форма на артрит и се получава, когато хрущяла, който смекчава натоварването в ставите се разпада или разрушава в резултат на което извършването на физическа активност носи неприятна болка. Това кара хората да си мислят, че бягането засилва този процес на разпад и болка. Така докато бягаме , заздравяваме сърцето, белите дробове, душата и тялото, се случва да ни заболи някоя става и да се замислим дали нашите приятели, които не бягат са прави.
Факт е, че когато бягаме разумно – ползваме подходящи маратонки за бягане, въстановяваме се правилно от контузии, правим заздравяващи краката упражнения и си оставяме дни за почивка – ставаме по-устойчиви на остеоартрит отколкото останалите хора като цяло. Това не е някакъв мит, а общоприет факт,  до който са достигнали медицински експерти. 

Фактор номер едно за остеоартрит е наднорменото тегло. А когато човек бяга редовно, няма начин да се сблъска с този проблем. Логично е при хората, които имат заседналият начин на живот и наднорменото тегло заплахата от остеоартрит да се увеличи десетки пъти спрямо тези, които водят активен живот. Колкото повече тежи един човек, толкова по-голямо натоварване има върху ставите му, което ускорява разрушаването на хрущяла. Загубата на тегло е един от най-добрите методи за предотвратяване на остеоартрит. В този ред на мисли е всеизвестен и факта, че бягането е един от най-ефективните начини да изгаряте излишните килограми.
Бягането не само помага да се регулира телесната маса, то подобрява много от функциите на тялото, включително и здравината на ставите. Когато тренираме, хрущялът в ставите ни се разширява, като същевременно привлича повече кислород и изхърля отпадъчни продукти, което го обогатява и прави по-здрав. Без движение той става слаб, което е предпоставка за проблеми.
Освен това при движение се укрепват ставните връзки, които подкрепят ставите. Това ги прави по-стабилни и по-малко податливи на навяхвания и травми, които могат да повредят хрущяла и в крайна сметка да доведе до остеоартрит.
Същестуват редица изследвания, които показват, че бегачите имат по-здрави стави от хора, които водят застоял начин на живот или се движат по-рядко. Има дори изледвания на професионални атлети – маратонци, които подлагат ставите си на огромни натоварвания и е установено, че дори те не са подложени на по-голям риск за ставите от нормален човек.

В резюме за всеки, който като мен е решил да бяга по-редовно - 

ако имате контузии, то непременно ги диагностицирайте на време и ги курирайте, преди да започнете с по-активното физическо натоварване; изберете си най-подходящите маратонки за бягане, направете тест върху крос-тренер преди да си ги купите и дори правилните за вас да са по-скъпи, не се двоумете да инвестирате, защото маратонките имат огромно значение за дълготрайно предпазване от травми и контузии; направете си програмка с няколко упражнения за разтягане, която да изпълнявате преди, по време и след всяка тренировка; следете за ритъма на сърцето си, пийте много вода, заредете се с добро настроение, хубава музика и стартирайте с усмивка по пътеката на здравето. 

Успех и поздрави,

Ваша Деси 

Васил Левски - 145 години по-късно

Здравейте приятели,

вчера (официално!) се навършиха 145 години от обесването на Васил Левски. 

Искам да споделя с вас първия вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски" от Христо Ботев, публикуван във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г., който много ми харесва, а се надявам да се хареса и на вас.

Покланям се дълбоко пред личността на Апостола, пред неговата безсмъртност, пред всичко, което е завещал на България и най-вече пред идеологията му за чиста и свята република, за която се надявам да достигнем някой ден.

Поклон, Дяконе!

Ето и малко информация за това, защо се разминават датите 18. и 19. февруари, когато отбелязваме това събитие.

Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно, датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни . За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли ) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни ). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Христо Ботев

Сирни Заговезни или Прошки - 18.02.2018 г.

Скъпи приятели и роднини,

днес всички ние, българите, отбелязваме едно от най-големите и най-трудните, но и най-хубави предизвикателства в живота ни - Прошката. 

Пиша Прошка с голямо „П“, защото според мен, чрез взаимното опрощаване ние даваме възможност на нашата собствена истина и на любовта да бъдат проявени, за да победим силите на тъмнината, натрупани в сърцата, в съзнанието и в телата ни. Всички знаем кои са тези тъмни сили, но не е лошо да си ги припомним, за да осъзнаем колко са много и колко ни пречат - обида, лъжа, гняв, алчност, ненавист, гордост, ревност, завист, прелюбоденствие, неуважение...

Поисканата и дадената Прошка е акт на пречистване, мъдрост и благоденствие. Не е нужно да сме само добри и милостиви, ние трябва да можем да простим първо на себе си, а след това и на ближните си, за да пробудим вътрешните си сили за справяне с препятствията и трудностите в живота, за да можем да сме не само здрави, но и за да можем да посеем семената, от които да поникне щастие и едно по-високо ниво на осъзнаване, което от своя страна пък да роди хармония, баланс и удовлетвореност от това, което сме и което изразяваме с делата си.
Дълбоко вярвам, че днес с повечето от вас ще можем да си кажем „Простено! Прости!” не с гузна съвест, а с добро чувство и лекота, защото няма да има какво да си прощаваме. Но ако все пак някой от вас е дълбоко засегнат от мен или от някой друг, ако в сърцето му като стрели са се забили тежки думи или обиди, ако душата му е скована в ръждата на дъл­говременна неприязън и болка – нека се освободи от това бреме и да прости. 

И нека от утре, с чисто сърце и ведро лице, да можем заедно да навлезем в благодатното време на Великденски пост, времето, в което да загърбим всички земни тегоби и низости, времето, в което да се освободим от баласта на греховните навици и нечистите желания; времето, за събиране на духовни съкро­вища и за устрема към съвършенство.

Моля, простете ми! Нека е простено и на вас! 

С любов, ваша Деси 

Прошка

Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.

Да, знам, че не е лесно да простиш.
Навярно някога и аз ще мога...
Какво са всъщност чуждите вини
щом другите живеят в мир със Бога?

Прощавах някога. И всеки пост
бе вярата в доброто и в човека.
И молих се светът да не е лош.
И може би ми ставаше по-леко...

А днес опитах пак да ти простя.
Дали успях?... Сърцето ми се свива.
Наливам в чашата си топлина,
и болката ми някак си изстива.

А думите?... Навярно както ти
ще оцветят последните ни бездни.
И някак си ще бъдем по-добри
до Следващите Сирни Заговезни.

И прошка ще дадем един на друг
Навярно тъй лекуваме вината.
Прости ми... Колко малък е светът.
Аз вече ти простих за тишината...

Автор: Нели Господинова

Седмица на любовта и петте тибетски упражнения

Добро утро приятели! 

Пожелавам на себе си и на всички вас, една сполучлива нова седмица, в която късмета, благодарността и любовта бъдат нашите най-верни приятели! 

"Нека се изправим и бъдем благодарни, че ако не сме научили много днес, то поне сме научили малко, ако не сме научили малко, то поне не сме се разболели, а ако сме се разболели, то че не сме умрели, така че нека всички сме благодарни."

Буда

Днес държа да ви покажа едно видео с петте тибетски упражнения, които след няколко повторения биха станали лесни за изпълнение от всеки човек, независимо от възрастта му. Гарантирам ви, че ако започнете да отделяте по 10-15 минути всяка сутрин и свикнете редовно да ги изпълнявате, не само че много скоро ще започнете да се чувствате заредени с позитивна енергия, която ще ви стига за целия ден, но и ще подобрите значително своята гъвкавост, подвижността на ставите, вида на кожата, както и ще придобиете много повече самоувереност и добро настроение. 
Нарочно избрах клипчето по-долу, въпреки, че в YouTube има много други, представени на различни езици и от добре тренирани жени и мъже с изящни тела. Целта обаче е да разберем как се правят упражненията правилно, а не да се захласваме или комплексираме от начина, по който изглеждат красавиците или добрите учители по йога 😉 
Нека дерзаем за своето здраве и за много щастливи усмивки на лицата ни! 

С обич, ваша Деси

Петте тибетски упражнения 

Карнавал в Германия - Февруари 2018

Hajo, Narri – Narro, Ahoi, Helau...!

Тези и още стотици варианти на карнавални поздрави, характерни за всяка област, че дори и за всяко населено място в Германия, ще се чуват най-често през идния уикенд и от понеделник до сряда следващата седмица, когато карнавалите тук ще са в своя апогей.
Казвала съм го и друг път, че германците са изключителни традиционалисти по отношение на много празници, но в подготовката и по време на карнавалите са просто недостижими!
Точно по карнавално време, или както още го наричат в Германия - петото годишно време, свободата на словото и умелия дързък похват, с който се усмиват всички сфери на живота, за които се сетите, достигат кулминационната си точка. Не остават неокарикатурени нито политиците и техните партии, нито монарсите и проминентните личности, нито богатите бизнесмени или интригите в спорта. Усмива се всяка обществена институция, всяка медия, всяка професия. Но без от това да се заражда вражда, драма или скандал.
Дали ще повярвате или не, тук има стотици хиляди хора, които отдават целия си живот на карнавала. Карнавал в Германия е истинска традиция, която в продължение на много години се предава от поколение на поколение.
Федерацията на германския карнавал обединява повече от 5200 карнавални клуба, всеки от които има собствено ръководство, а баш шефовете са така наречените карнавални президенти, които пък от своя страна се срещат периодично на Närrisches Gipfeltreffen (Глупашка среща на върха).
Веднъж годишно тук се провежда републиканско първенство по карнавални танци, а подготовката за карнавала започва всяка предходна година на 11. Ноември в 11:11 часа.
Или казано друго яче, карнавала е времето, в което всеки има право да излее натрупалия се гняв или неодобрение от политическата власт, от определящите законите, от управляващите крупни или не толкова фирми, в които работим, недоволството от важни (според някого) решения, от които обаче може да има тежки последствия за здравето ни, за природата и за планетата. Протест, ще си помислите. Да, но протест под хумористичен, весел лозунг – карнавал именно. Всеки празнува, всеки хапва поничка с ванилов или шоколадов крем, поръсена със захарни пръчици, всеки може да си надене раирана пижама, вместо карнавален костюм, а на главата - маска с лицето на Ангела Меркел с мечешки ушички и муцунка и да излезе на улицата, без да бъде задържан и директно откаран в психиатрията. От возилата на всяко карнавално шествие тук не престават да хвърчат бонбони и лакомства, духова музика изпълва въздуха, който през февруари почти винаги е примесен със снежинки, децата са във ваканция, настроението е невероятно, питиетата са по-силни и се пият на по-големи глътки, за да сгряват истински отвътре.
Според мен карнавала си заслужава ето заради всичко това. Или знаете за по-добър начин, човек да попадне във времето за прогонване на злите сили, за прочистване от ветрове и снежни бури, за освобождаване на негативната енергия от главите и душите ни?!

Винаги много ми се е искало и в България традицията Кукери да можеше да се празнува не само в Перник, а навсякъде и по начина по който го правят германиците – както традицията повелява. Защото Кукери е традиция и има абсолютно същия смисъл, като Карнавал в Германия.
На това място отново ще си задам въпроса, защо на нас българите ни е толкова трудно да се поучаваме от другите народи, без да ги взаимстваме, без да ги ругаем и без да се надсмиваме над тяхното. Простичко и само да се поучаваме. Имаме си наши традиции, родни, български, по-хубави, безброй, които с много желание и с общи усилия, можем да възродим и разпространим, ако вземем за пример друг народ, като германците например.
Дано това се случи някой ден. Наистина много го искам и го пожелавам на всички вас, които обичате българските традиции, които също обичате да празнувате, да танцувате и да сте свободни в мислите, в словото и в действията си.
Пожелавам ви също да посетите Германия по време на карнавала, защото съм сигурна, че не само много ще ви хареса, но и ще успеете да се замислите над онези неща, които сега вълнуват мен – за смисъла на традициите и на всичко родно.

С „Hajo“ от Хайделберг ви поздравявам за спокойна и добра петъчна вечер!

Ваша Деси

Tanzmariechen-Medley, Fastnacht in Franken 2018

Вторнична вечер

Прекрасна вторнична вечер, приятели!
Поздравявам ви със стиховете на моята любима Стефаниа Цанкова, които са светило за душата на всички хора обичащи поезията и черпещи от нея вдъхновение и прозрение. 

Вторнично

Поех си дъх. Усмихнах се. Засветих.

И смесих капки слънчице със вторник.

Зад мен угасват чувствата ми вехти

И аз се хващам в новите опори:

криле на гълъб, тичинки на гербер,

ухание на есенност и дюли,

милувка от сърдечните ми дебри,

и приказки от замъци със кули.

С доброто си завивам всяко нещо.

Тъгуващи обличам във обичане.

Във вторник съм светлинна и гореща.

Във вторник мога да затопля всичко.

Но всъщност съм си винаги такава.

С Доброто си пресрещам студовете.

А после лято в зимата ви правя.

Да има да ви топли и да свети.

Автор: Стефания Цанева

Нова седмица, нов късмет!

Добро утро, скъпи приятели и успешна нова седмица от мен!
Нека всичко, което сте си наумили за идните седем дни, се случи лесно и безпрепятствено. Вярвайте в себе си и в добрия край! Аз също вярвам - в себе си и във всеки от вас! 🍀

„Посрещайте всяка утрин с усмивка. Погледнете към новия ден като към специален дар от Създателя, още една златна възможност да завършите онова, което не можахте да сторите вчера. Творете себе си. Нека първият час от сутринта ви да зададе ритъма на успеха и позитивните действия, който със сигурност ще отекне в целия ви ден. Днешният ден никога няма да се случи отново. Не го пропилявайте с лош старт или дори с никакъв. Не сте родени да губите.”

(Ог Мандино)

Ако искате дъга, ще трябва да се примирите с дъжда

Здравейте приятели, как я карате?

Споделям ви няколко снимки от днес, за да видите как изглежда нашата събота у дома и навън, инклузивно с провалената ми тренировка заради внезапния проливен дъжд и скреж следобеда. ☁☂
А валеше сняг на парцали и беше толкова красиво!
Това ми напомня за една мисъл на Доли Партън, която гласи -

“Така, както аз виждам нещата, ако искате дъга, ще трябва да се примирите с дъжда.”

Мдаа, жената не само, че ни радва с велик глас, с хубави песни и голееееми ....очи, но и със запомнящи се сентенции!😉

Всеки ден, когато се събуждаш, благодари за това, че си жив

„Всеки ден, когато се събуждаш, благодари за това, че си жив. И си обещай, че няма да пропилееш този безценен дар. Обещай си, че ще използваш енергията си, за да се развиваш, да отвориш сърцето си към другите, да просветлиш ума и душата си. Обещай си, че ще изпитваш любов, а не гняв.“

(14. Далай Лама)

❤️