днес всички ние, българите, отбелязваме едно от най-големите и най-трудните, но и най-хубави предизвикателства в живота ни - Прошката.
Пиша Прошка с голямо „П“, защото според мен, чрез взаимното опрощаване ние даваме възможност на нашата собствена истина и на любовта да бъдат проявени, за да победим силите на тъмнината, натрупани в сърцата, в съзнанието и в телата ни. Всички знаем кои са тези тъмни сили, но не е лошо да си ги припомним, за да осъзнаем колко са много и колко ни пречат - обида, лъжа, гняв, алчност, ненавист, гордост, ревност, завист, прелюбоденствие, неуважение...
Поисканата и дадената Прошка е акт на пречистване, мъдрост и благоденствие. Не е нужно да сме само добри и милостиви, ние трябва да можем да простим първо на себе си, а след това и на ближните си, за да пробудим вътрешните си сили за справяне с препятствията и трудностите в живота, за да можем да сме не само здрави, но и за да можем да посеем семената, от които да поникне щастие и едно по-високо ниво на осъзнаване, което от своя страна пък да роди хармония, баланс и удовлетвореност от това, което сме и което изразяваме с делата си.
Дълбоко вярвам, че днес с повечето от вас ще можем да си кажем „Простено! Прости!” не с гузна съвест, а с добро чувство и лекота, защото няма да има какво да си прощаваме. Но ако все пак някой от вас е дълбоко засегнат от мен или от някой друг, ако в сърцето му като стрели са се забили тежки думи или обиди, ако душата му е скована в ръждата на дълговременна неприязън и болка – нека се освободи от това бреме и да прости.
Дълбоко вярвам, че днес с повечето от вас ще можем да си кажем „Простено! Прости!” не с гузна съвест, а с добро чувство и лекота, защото няма да има какво да си прощаваме. Но ако все пак някой от вас е дълбоко засегнат от мен или от някой друг, ако в сърцето му като стрели са се забили тежки думи или обиди, ако душата му е скована в ръждата на дълговременна неприязън и болка – нека се освободи от това бреме и да прости.
И нека от утре, с чисто сърце и ведро лице, да можем заедно да навлезем в благодатното време на Великденски пост, времето, в което да загърбим всички земни тегоби и низости, времето, в което да се освободим от баласта на греховните навици и нечистите желания; времето, за събиране на духовни съкровища и за устрема към съвършенство.
Моля, простете ми! Нека е простено и на вас!
С любов, ваша Деси
Прошка
Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.
Да, знам, че не е лесно да простиш.
Навярно някога и аз ще мога...
Какво са всъщност чуждите вини
щом другите живеят в мир със Бога?
Прощавах някога. И всеки пост
бе вярата в доброто и в човека.
И молих се светът да не е лош.
И може би ми ставаше по-леко...
А днес опитах пак да ти простя.
Дали успях?... Сърцето ми се свива.
Наливам в чашата си топлина,
и болката ми някак си изстива.
А думите?... Навярно както ти
ще оцветят последните ни бездни.
И някак си ще бъдем по-добри
до Следващите Сирни Заговезни.
И прошка ще дадем един на друг
Навярно тъй лекуваме вината.
Прости ми... Колко малък е светът.
Аз вече ти простих за тишината...
Автор: Нели Господинова
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen