Никак не съжалявам, че започнах да тичам отново, след дълго време застоял живот без активно движение, с много натрупани килограми в следствие не само на поредицата ортопедични травми, най-сериозната от които беше двойна дискова херния, но и след едно продължително и нечовешко хормонално лечение. И какво ли не направих, за да преустановя силните болки - безброй физиотерапии, масажи, компреси, кални бани, болкоуспокояващи балсами, непрекъснати инжекции с оптимизъм и позитивна настройка към всяко нещо, с което се залавях, но в крайна сметка нищо не ми помогна да се разделя с тези болки напълно, дори се появиха нови, други и още по-силни.
Честно да си призная, писна ми да слушам лекари, роднини и познати за това, колко много трябва да се пазя, да не правя спорт, да не вдигам тежко, да не се преуморявам с домакинска работа, да не седя продължително време седнала и т.н. През цялото това време дори ме беше обвзел страх да започна отново да се движа активно, което всъщност е в пълно раминаване с моята същност! А как само се молех да преодолея този страх!
И ето, че преди няколко седмици молитвите ми бяха чути и чудото се случи. Една сутрин се събудих с огромна енергия и желание отново да тичам навън, на воля, колкото си искам и да не се съобразявам с ничии съвети, освен с желанието на собственото ми тяло. Изпратих всички въпроси като този „Не те ли е страх, че ще си прецакаш гръбнака отново или че ще стане още по-лощо?” или „Не си ли доста луда на тази възраст да започнеш да тичаш отново, след като не е тайна, че можеш да си разбиеш коленните стави?“ на майната им, обух маратонките, облякох си екипа, включих Runtastick-a и хукнах с пълното съзнание, че не трябва да имам определени очаквания. Чувството беше невероятно и въпреки, че тичах с бавно темпо и правех по-често почивки с нормално вървене, ентусиазма ми се засили многократно. На следващия ден имах само лека мускулна треска, но никакви други болки. Направих си график за тренировките и си казах, че от сега нататък, на пук на всичко и най-вече на пук на ставните болки, няма да спра да тичам. Имам много да наваксвам и спешно се нуждая да разтоваря поне няколко излишни килограма, но няма да си поставям летвата нависоко. Не ми е нужно да се меря с някого или с нечии резултати. Нужно ми е да се чувствам по-добре, да нямам болки и просто да се движа активно така, както искам аз.
Повечето хора предполагат, че бягането опустошава телата ни и след време ще трябва да ни сменят колената или да се движим в инвалидни колички, заради нашите болни от артрит стави. На това място ще обясня малко повече за артрита и по-специално за остеоартрита.
Остеоартрита е най-честата форма на артрит и се получава, когато хрущяла, който смекчава натоварването в ставите се разпада или разрушава в резултат на което извършването на физическа активност носи неприятна болка. Това кара хората да си мислят, че бягането засилва този процес на разпад и болка. Така докато бягаме , заздравяваме сърцето, белите дробове, душата и тялото, се случва да ни заболи някоя става и да се замислим дали нашите приятели, които не бягат са прави.
Факт е, че когато бягаме разумно – ползваме подходящи маратонки за бягане, въстановяваме се правилно от контузии, правим заздравяващи краката упражнения и си оставяме дни за почивка – ставаме по-устойчиви на остеоартрит отколкото останалите хора като цяло. Това не е някакъв мит, а общоприет факт, до който са достигнали медицински експерти.
Фактор номер едно за остеоартрит е наднорменото тегло. А когато човек бяга редовно, няма начин да се сблъска с този проблем. Логично е при хората, които имат заседналият начин на живот и наднорменото тегло заплахата от остеоартрит да се увеличи десетки пъти спрямо тези, които водят активен живот. Колкото повече тежи един човек, толкова по-голямо натоварване има върху ставите му, което ускорява разрушаването на хрущяла. Загубата на тегло е един от най-добрите методи за предотвратяване на остеоартрит. В този ред на мисли е всеизвестен и факта, че бягането е един от най-ефективните начини да изгаряте излишните килограми.
Бягането не само помага да се регулира телесната маса, то подобрява много от функциите на тялото, включително и здравината на ставите. Когато тренираме, хрущялът в ставите ни се разширява, като същевременно привлича повече кислород и изхърля отпадъчни продукти, което го обогатява и прави по-здрав. Без движение той става слаб, което е предпоставка за проблеми.
Освен това при движение се укрепват ставните връзки, които подкрепят ставите. Това ги прави по-стабилни и по-малко податливи на навяхвания и травми, които могат да повредят хрущяла и в крайна сметка да доведе до остеоартрит.
Същестуват редица изследвания, които показват, че бегачите имат по-здрави стави от хора, които водят застоял начин на живот или се движат по-рядко. Има дори изледвания на професионални атлети – маратонци, които подлагат ставите си на огромни натоварвания и е установено, че дори те не са подложени на по-голям риск за ставите от нормален човек.
В резюме за всеки, който като мен е решил да бяга по-редовно -
ако имате контузии, то непременно ги диагностицирайте на време и ги курирайте, преди да започнете с по-активното физическо натоварване; изберете си най-подходящите маратонки за бягане, направете тест върху крос-тренер преди да си ги купите и дори правилните за вас да са по-скъпи, не се двоумете да инвестирате, защото маратонките имат огромно значение за дълготрайно предпазване от травми и контузии; направете си програмка с няколко упражнения за разтягане, която да изпълнявате преди, по време и след всяка тренировка; следете за ритъма на сърцето си, пийте много вода, заредете се с добро настроение, хубава музика и стартирайте с усмивка по пътеката на здравето.
Успех и поздрави,
Ваша Деси
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen