Поздравявам ви със стиховете на моята любима Стефаниа Цанкова, които са светило за душата на всички хора обичащи поезията и черпещи от нея вдъхновение и прозрение.
Вторнично
Поех си дъх. Усмихнах се. Засветих.
И смесих капки слънчице със вторник.
Зад мен угасват чувствата ми вехти
И аз се хващам в новите опори:
криле на гълъб, тичинки на гербер,
ухание на есенност и дюли,
милувка от сърдечните ми дебри,
и приказки от замъци със кули.
С доброто си завивам всяко нещо.
Тъгуващи обличам във обичане.
Във вторник съм светлинна и гореща.
Във вторник мога да затопля всичко.
Но всъщност съм си винаги такава.
С Доброто си пресрещам студовете.
А после лято в зимата ви правя.
Да има да ви топли и да свети.
Автор: Стефания Цанева
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen